Ами ако не научим нищо за човека, който застреля Доналд Тръмп?
Единадесет от последните 12 американски президенти са претърпели опит за ликвидиране или скрит план против живота им. Същото важи и за 20 от 45-те в страната.
Повечето от скорошните заприказва бяха осуетени рано, което прави незаличимия облик на Доналд Тръмп, който размахва юмруци в Пенсилвания, да наподобява като атавистичен монумент или злокобно предсказание или може би и двете. Във версията на приказките за лека нощ на нашата национална митология страната изостави насилието и безредиците от 60-те години на предишния век преди десетилетия, за това, което се оказа нерешително, само че трайно спокойно равновесие, чийто фурнир стартира да се пропуква едвам неотдавна, с насилствена изразителност обновяване през последното десетилетие, изключително мощно вдясно. Но както отбелязва Дейвид Дейън в The American Prospect в деня след стрелбата, през 70-те години на предишния век е стреляно по Джералд Форд, а през 80-те години на предишния век в действителност е убит Роналд Рейгън; както по време на президентството на Бил Клинтън, по този начин и на Барак Обама се стреляше по Белия дом.
Не всички тези опити бяха съществени, само че в случай че аматьорската пукотевица и инцидентен ентусиазъм напразно са това, което пощади живота на Доналд Тръмп предходната събота, сходни превратности може да са поставили край и на Форд или Рейгън, като в този случай всички щяхме да описваме доста разнообразни истории за последните 50 години от американската история. И макар че можем да опишем стохастичния гнет от последното десетилетие от позиция на грозни стикери на брони и безразсъдни речи, имаше същинско принуждение, освен подстрекателство. Габриел Гифърдс в действителност беше простреляна и съвсем убита; Стив Скализ също.
„ Америка се взира в бездната “, разгласи Financial Times след стрелбата в събота, само че постоянно виждаме безпорядък зад ъгъла като метод да си кажем, че още не е пристигнало. „ Нито една политическа партия, придвижване, идеология или метод на мислене не са имали безспорен монопол върху това принуждение и в действителност няма значение дали заобикалящата политическа атмосфера е била нападателна или послушна “, написа Дайен. „ В нашата объркана действителност политическото принуждение съществува като фонов звук. “ Изглежда опитът за ликвидиране към този момент е избледнял от новините, откакто съвсем не е оставил отпечатък върху формата на президентската конкуренция или, с изключение на няколко превръзки на ушите, носени в символ на взаимност, върху националния конгрес на републиканците, който съвсем незабавно последва. съсредоточени в по-малко семейства. Може би 44 милиона са пушки в жанр AR-15.
И до момента в който броят на убийствата в Съединени американски щати е в дълготраен спад, всеобщите стрелби, въпреки и единствено дребна част от общия брой, стават все по-чести. Преди към десетилетие от време на време се изтъкваше, че обратно на обществения роман всеобщите стрелби не са се нараснали доста в Америка; вместо това те просто бяха станали по-забележими в ерата на кабелните вести и по-късно на обществените медии. Но в случай че дефинирате „ всеобщата пукотевица “ като нахлуване с четири или повече жертви, убити или ранени, броят им се е удвоил сред 2014 година и 2023 година
Както при доста неща които си споделяме, че са ясно американски, от темпове на стопански напредък до свръхдози опиати и равнища на смъртност, тези актове на грандиозно принуждение стават все по-очевидни.
Много от тези офанзиви бяха неправилно разбрани в действително време, оставяйки оставащи подправени истории за събитията и тези, които са ги заговорили и изпълнили – от клането в Колумбайн, Колорадо, първо упреквано за обществено отчуждение и насилствени видеоигри, до стрелбата в нощен клуб Pulse, която в началото се приписва на ненавист към себе си хомофобия, а не преданост към ISIS и възмездие за войната с дроновете.
През последното десетилетие се появи нещо като застъпнически медиен консенсус – това след сходни събития, произходът на убийците не би трябвало да се натъртва на претекстовете, че прекъсването на детайлите на всеобщата пукотевица или биографията и идеологията на нейния причинител е еднакво на тип прослава, най-малко в съзнанието на евентуалните имитатори, които рискува да усили възможностите за бъдещи офанзиви.
Но, несъмнено, тези истории имат значение – освен когато причинителите оставят след себе си комплицирани прокламации и обяснителни хартиени следи, само че и когато не t, оставяйки страната да обмисля, оттатък идеологическата празнина, детайлности за тормоз или психологични болести или персонални обиди, които са оформили толкоз доста терористични убийци. В противоположен случай по какъв начин можем да стартираме да отговаряме на въпроса за какво имаме толкоз доста от тях?
